В момента има 7 посетителя

Абонирай се за актуални новини.







DSC01479.jpg
Лавандула
Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 

ЛАВАНДУЛА

Значение, произход, разпространение, добиви.

Лавандулата е втора след розата по значимост етеричномаслена култура за условията на България. От нея се добиват лавандулово масло, лавандулов конкрет и сухи съцветия.

В свежите съцветия съдържанието на етерично масло е от 0,8 до 2,6 % (с главна съставка линалилацетат до 60 %, има и гераниол, линалеол, борнеол, камфен, мирцен, кариофилен и др.) и до 12 % танинови вещества, захари, антоциани и восъци.

Лавандуловото масло и конкрет се използват в парфюмерийната, бояджийската и керамичната промишленост. Сухите съцветия са добро инсектицидно средство за борба срещу дрешния молец.

Лавандулата може да се отглежда на бедни почви и наклонени терени, като служи за предпазването им от ерозия и е източник на високи доходи.

Тя е ценно медоносно растение. От нея по време на цъфтежа пчелите събират прашец и нектар за производството на 12-18 kg/ da мед.

Произхожда от Средиземноморския район (южните части на Европа и Северна Африка). Като културно растение се отглежда във Франция, Италия, Испания, България, Молдова, Русия, Украйна, Таджикистан, Грузия.

Разпространнието на лавандулата у нас води началото си от К. Малков, който през 1907 г. я внася от Франция.

Най-много лавандула се отглежда в Старозагорска и Пловдивска области, а по-малко в Пазарджишка, Благоевградска, Бургаска, Шуменска и Видинска.

От един декар се получават от 200 до 800 (средно 500) kg съцветия, а добива на масло е от 3 до 12 (средно 4-6) kg.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система. Тя е съставена от силно развити адвентивни корени, някои от които достигат до 3-4 m дълбочина, а в страни до 100-140 cm. Основната маса от корените е разположена в почвения слой от 30 до 50 сш.

Надземна част. Представлява многогодишна полусферична туфа (храстче) с височина 40-80 cm. Изградена е от многогодишни вдървесинени, покрити с корк, заоблени и едногодишни тревисто зелени, четиристенни и покрити с власинки разклонения. През пролетта от върховете на младите разклонения се развиват съцветия с височина 15-30 cm.

Листа. Те имат линейно ланцетна форма с целокрайна и завита надолу периферия. Листните петури са от 2 до 5 cm дълги и от 0,2 до 0,8 cm широки, покрити с власинки, сивозелени на цвят. Нови листа се формират два пъти годишно - през пролетта и есента. Поради тази особеност растенията на лавандулата са вечно зелени.

Цветове. Разположени са в класовидни съцветия съставени от 4 до 10 прешлена (пръстена). На всеки прешлен има по 8-15 цветчета. Цветовете са двуполови и имат следното устройство: тръбовидна, петзъба с надлъжни ребра (в жлебовете, на които се намират етеричномаслените вместилища), неокапваща чашка; двуустно фуниевидно (бяло, бледорозово до виолетово оцветено) венче; четири тичинки и един четиригнезден горен плодник.

Плодове - кутийки. Те са с по 4 сухи продълговато овални, гладки с тъмнокафява до черна лъскава обвивка едносеменни орехчета. Масата на 1000 броя е около 1 g.

СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ

Лавандулата е многогодишно полухрастовидно растение от сем. Устоцветни (Lamiaceae), род Lavandula L., към който спадат над 30 ботанически вида, от които стопанско значение имат само три сборни вида:

Lavandula vera L. - обикновенна (теснолистна) лавандула.

В България се отглеждат сортове, които принадлежат към

вида Lavandula vera L. Високото качество на етеричното масло до

2,6 % при този вид се определя от по-голямото количество на основната съставка линалилацетат до 60 % и ниското съдържание на камфор. В естествените находища се среща при надморска височина от 500 до 1800 ш.

Lavandula spica L. - широколистна лавандула. Съдържанието на етерично масло в съцветията достига до 3,0 %, но поради по- голямото количество на камфор, то е с ниско качество. Растенията от този вид имат широки листа, срещат се в райони с надморска виочина до 400-500 m и се отглеждат основно за декоративна украса.

Lavandula hybrida Rev. - лавандин. Това е хибридно растение, което е получено от първите два вида. Цветовете съдържат до 3 % етерично масло, но то е с ниско качество поради повечето камфор - 3 до 10 % в състава му.

Разпространените у нас сортове спадат към обикновената лавандула: Степная 197, Хемус, Карлово, Казанлък, Свежест, Дружба, Севтополис, Юбилейна, Рая и Хебър.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина. Лавандулата изисква значително количество топлина. През вегетационния период, който продължава средно 240-245 дни е необходима температурна сума около 3600° С. В същото време тя е студоустойчиво растение. Многогодишните разклонения издържат до минус 33° С. Поникването на семената започва при 12-14° С, а разлистването напролет на растенията при температура 8-9° С.

През вегетацията изискванията на лавандулата към топлината се повишават. От започване на вегетацията до началото на цъфтежа необходимата температурна сума е 1000-1100° С, при средна дневна температура 14-15° С, която при нашите условия се набира за 70-80 дни.

По време на цъфтежа по-високите температури способстват за натрупването на повече етерично масло в цветовете.

Изисквания към светлина. Лавандулата е светлолюбиво растение. Тя се развива най-добре на южните и югозападни склонове добре огрявани от слънцето. При засенчване растенията остават слаби, съцветията - дребни с по-малко цветове и по- ниско съдържание на етерично масло. Влошава се и качеството на маслото поради намаляване на основната му съставка линалилацетат.

Изисквания към влага. Лавандулата е сухоустойчиво растение. За това й качество спомагат силно развитите корени, които черпят влага от дълбоките почвени слоеве, както и овласяването на растенията.

Не понася плитките подпочвени води и излишък на влага. При тези условия кореновата система се развива слабо, растенията се нападат от гъбни болести, измръзват, което води до намаление на добива или загиването им. Валежите от началото на вегетацията до цъфтежа спомагат за по-доброто развитие на растенията, а по време на самия цъфтеж при тихо, сухо и слънчево време се повишава количеството на етерично масло.

Лавндулата се нуждае от 50 % ППВ и 60 % въздушна влажност.

Изисквания към почва. Лавандулата се засажда на карбонатни, песъчливи и каменисти почви, които са силно аерирани с алкална или неутрална реакция по предпланинските и планински склонове. Добре расте и се развива на кафяви горски, сиви горски и канелени почви, може също да се отглежда на алувиални и алувиално- делувиални почви. Те обаче трябва да бъдат добре обработени и наторени с минерални торове.

Киселите, тежките и глинестите почви не са подходящи за отглеждане на лавандула.

ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО

Лавандулата е средиземноморско, планинско, вечнозелено, многогодишно храстовидно растение. Ежегодно по време на вегетацията растенията преминават през следните фенологични фази: разлистване, бутонизация, цъфтеж, узряване на семената и разклоняване (втори прираст).

Разлистване. През пролетта при трайно задържане на средната дневна температура над 7-8 0 С започва развитието на нови листа и образуването на леторасти. Календарно тази фаза настъпва през първата десетдневка на април за местата с по-ниска надморска височина, а в по-високите през втората половина на месеца. На всеки летораст се оформят по 5 до 10 чифта нови листа, които играят важна роля при изхранването на репродуктивните органи.

Бутонизация. При благоприятни почвено-климатични условия и след преминаването на светлинния стадий от вегетационния връх на летораста се развива бутон (пъпка), от който се формира цветоносното стъбло, съцветието и цветните органи. През тази фаза, която продължава 40-45 дни се удължават междувъзлията на леторастите и на самото съцветие, при което то се изнася високо и се огрява по-добре от слънцето.

Цъфтеж. Започва с разтварянето на първите венечни листа разположени на най-долните цветни прешлени на съцветието. Тази фаза продължава от 22 до 40 дни (средно 30) и зависи от климатичните условия и особеностите на сорта. От началото на цъфтежа до масовия цъфтеж преминават 14-20 дни, а от масовия цъфтеж (над 50 %) до прецъфтяване 11-13 дни. Цъфтежът във съцветието протича от долу нагоре, като разцъфтяват най-напред централните, а след това другите цветчета. Жътвата на лавандуловия цвят се извършва в масов цъфтеж, защото през тази фаза спира нарастването на репродуктивните органи и натрупването на етерично масло в тях.

Узряване. През тази фаза протичат оплождането, прецъфтяването, окапването на венечните листенца, образуването на семената и узряването им. Продължителността на фазата е около 30-45 дни, като в края й цветоносните стъбла загрубяват, а чашките изсъхват. Семената не узряват едновременно, поради което са възможни загуби при оронването им.

Разклоняване. Започва след прибиране на реколтата

(съцветия или семена) от пъпките разположени в пазвите на листата

се образуват къси разклонения (нови леторасти). Благоприятните

климатични условия, оптимална влажност и своевременни

обработки на почвата спомагат за по-доброто развитие на втория

прираст, който играе важна роля за формирането на добива през

следващата година. 

АГРОТЕХНИКА

Място в сеитбообръщението, обработка на почвата.

Лавандулата като многогодишно растение може да се отглежда на едно място над 25-30 години. Тази особеност предопределя важността на избора и предварителната подготовка на площа.

Нивата, на която ще се засажда лавандула трябва да бъде добре огрявана от слънцето с дълбоки, пропускливи, аерирани с лек механичен състав почви и наклон до 10 градуса при механизирано отглеждане. Растенията играят противоерозионна роля при отглеждането им на по-стръмни терени, но тогава необходимите операции се извършват ръчно.

Преди основната обработка площа трябва да се почисти от дървета, храсти, едри камъни, да се извърши отводняване, подравняване и терасиране при наклон повече от 6 градуса.

Мястото се риголва на 40-50 сш, като на почви с многогодишни плевели, то се извършва в началото на лятото и до есента се води редовна борба чрез култивиране, брануване и приложение на хербициди за унищожаването им.

През август-септември отново се преорава на 20-25 cm и заравнява площа.

До засаждането площите се поддържат чисти от плевели чрез обработки с дискови брани или чизел-култиватори.

Торене. Лавандулата извлича от почвата около 1 kg азот, 0,3 kg фосфор и 0,8 kg калий за получаване на 100 kg съцветия. Торенето се извършва в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи. Като примерни норми при пълно минерално торене може да се посочат N,0 Р10 К10 (амониева селитра 30 kg/da, суперфосфат 50 kg/da и калиев сулфат 20 kg/da).

Торенето с азот се извършва двукратно - рано напролет и непосредствено след жътвата, за да се предизвика разклоняване.

Наесен с последната междуредова обработка се внасят фосфорните и калиеви торове.

При отглеждане на лавандулата на кисели почви, което не е препоръчително, се извършва варуване с по 300-500 kg/da сатурачна вар през три години.

Преди риголването се извършва запасяващо торене с 3-5 t/ da оборски тор или се внасят 40-60 kg/da суперфосфат и 20-40 kg/ da амониева селитра. При отглеждане на лавандула на кисели почви се внасят 300-500 kg/da сатурачна вар или 100-150 kg/da фосфорно брашно.

Размножаване. Лавандулата може да се размножава чрез семена и вегетативно (резници, отводи, чрез отчесване, разделяне на туфите и др). Размножаването чрез семена е нежелателно, защото лавандулата е кръстосаноопрашващо се растение и поради това не могат да се запазят продуктивността и качеството на изходните форми. Основния начин за размножаване и създаване на изравнени насаждения на този етап е чрез вкореняване на резници. Резниците се получават от маточно насаждение, за което се полагат големи грижи с цел получаване на мощни едногодишни разклонения. Рано напролет, а при топло време през цялата зима от маточните храсти се отрязват старите разклонения, пренасят се в помещения и от едногодишните им разклонения се приготвят резници за вкореняване. От всяко добре развито растение се добиват около 100-150 резника, които се режат през периода на покой (ноември-февруари).

Стандартните резници са дълги 8-10 cm и дебели 2 mm. Основата на резника трябва да завършва под стъблен възел, а листата от долната част да се отстранят. Резниците се вкореняват в лехи, които се оформят на запазено от вятър, добре огрявано от слънцето и близо до селище място с възможност за напояване. Почвата се наторява с оборски тор (4-8 t/da) и се изорава на дълбочина 20-22 cm, а отгоре се слага хранителна смес с дебелина на слоя 5 cm (почва, угнил пресят оборски тор и пясък в съотношение 1:1:1). Оформят се грубо лехите, фрезоват се и след това се дооформят ръчно.

Борбата с плевелите се води с хербицида девринол в доза 400-600 g/da. Лехите се маркират с маркировъчна дъска, на която са забити гвоздеи на разстояние 5-8 cm между редовете и 5 cm
вътре в реда. Залагането на резниците за вкореняване се извършва напролет в предварително маркираните места.

След засаждането почвата се полива обилно и се покрива с полиетиленово фолио, опънато върху скоби. Полиетиленът запазва влагата в повърхностния почвен слой, необходима за коренообразуването подтиска развитието на плевелите и съдейства за по-бързото затопляне на почвата, в резултат, на което вкореняването на резниците и развитието на вкоренените растения се ускоряват значително. В продължение на 40-50 дни резниците в лехите се проветряват и поливат според нуждите. По-късно при повишаване на температурата полиетиленът се отстранява, като резниците се закаляват постепенно. При образуването на 2-3 чифта листа, растенията се прореждат на разстояние в реда 3-5 cm. По- нататък грижите се състоят в редовно плевене, поливане, подхранване и резитба. В началото разсадът се полива с лейка, а по-късно чрез дъждуване или гравитачно, като водата се пуска между лехите. Подхранването се извършва с 15 g/m2 амониева селитра разтворена във вода. Разтворът се внася чрез поливане с лейка в началото два пъти месечно, а после по-рядко. След всяко подхранване растенията се измиват старателно с чиста вода.

За да се предизвика разклоняване на растенията и по-добро оформяне на резниците не се допуска образуване на съцветия. Растенията се подрязват периодично през пролетта и лятото с ножица или косачка. При появата на попови прасета, слепи кучета, къртици и други неприятели се вземат съответни мерки за предпазването на посева. Поддържането на висока почвена и въздушна влажност чрез дъждуване и борбата с плевелите и неприятелите са от съществено значение за по-доброто вкореняване на резниците, което може да достигне до 90 %. След прекратяване на вегетацията наесен, вкоренените резници се подорават с нож-скоба на дълбочина 25 cm. Вкоренените растения се сортират, завързват на снопчета и се съхраняват в бразди до засаждането.

Засаждане. Лавандулата може да се засажда на постоянно място през есента (тогава растенията не страдат от изтегляне, презимуват добре, напролет се развиват по-рано, използват влагата от зимните валежи и прихващането е по-добро около 80-90 %) или през пролетта (извършва се през февруари-март, преди да е настъпило пролетното засушаване). Стандартните вкоренени резници трябва да имат не по-малка дължина от 15 cm на надземната си част, дължина на кореновата система и подземната част не по-малка от 8-10 cm и дебелина на кореновата шийка 5-6 mm.

Разсаждането се извършва ръчно или механизирано с разсадопосадъчни машини. При ръчно засаждане редовете се очертават с опънат маркиран тел. Кореновата шийка на засадените растения трябва да бъде 5-6 cm под нивото на почвата, която се притъпква старателно.

При механизираното разсаждане междуредовото разстояние е 140 cm и вътре в реда 35-37 cm или 1900-2000 растения на декар. Добър добив може да се получи при осигуряване на хранителна площ от 0,42 до 0,52 т2 за всяко растение. На терени с наклон до 6 % и при добре подготвена почва засаждането може да се извърши механизирано с разсадопосадъчната машина РСМБ- 4. Тя се навесва на трактор MT3-5JIC или ЮМЗ-6Л, които работят на първа намалена предавка и се обслужва от 6 работници- трима садачи и трима коректори. Коректорите засаждат ръчно празните места и неправилно поставените растения, които достигат до 5 %. При тази организация на труда дневната производителност на машината е около 16 da, а прихваналите се растения са 95 %. При механизираното засаждане се осигуряват еднакви междуредови растояния (± 6 cm отклонение) и висока производителност на труда. От съществено значение за доброто прихващане е заравянето на растенията до нивото на първите разклонения и утъпкването на почвата след това.

Грижи през вегетацията. Рано напролет в началото на вегетацията на мястото на неприхванатите (изсъхнали и пострадали) растения се поставя здрав посадъчен материал т.е.

извършва се попълване на празните места. Основните грижи за лавандуловите растения през вегетацията се състоят в: резитба, торене , обработка на почвата, подмладяване, борба с плевели, болести и неприятели.

Резитба. Лавандулата има способност да цъфти още като разсад и през първата година от засаждането, а това се отразява неблагоприятно върху нарастването и формирането на туфата. За да се избегне преждевременният цъфтеж се извършва неколкократна резитба на зачатъците на бутоните през месеците юни, юли и август. При механизираната резитба се използват косачки, жътварки и други машини, които се нагласяват да работят на съответната височина.

Обработки на почвата. През първата година в младото насаждение се извършват механизирани 4-5 междуредови и ръчни 2-3 вътрередови обработки на почвата за разрохкването й и унищожаване на плевелите. Междуредовите обработки се извършват на дълбочина не повече от 15 сш и при защитна зона 20-25 cm за предпазване на кореновата система от разкъсване. При цветодаващите насаждения се извършва разрохкване и окопаване, като броят им се определя в зависимост от състоянието на почвата и наличието на плевелна растителност.

Подмладяване. Това агротехническо мероприятие се извършва на 8-10 година от засаждането и се състои в изрязване на цялата надземна част на растенията на височина 4-6 cm от повърхността на почвата. От спящите пъпки в кореновата шийка се развиват нови разклонения, като по този начин се подмладява насаждението. Подмладените растения се наторяват с азот 10-15 kg/da и фосфор 10-15 kg/da, а почвата се обработва дълбоко. На следващата година след подмладяването растенията дават до 60 % от нормалния добив, но през следващите години добивът рязко се увеличава.

Борба с плевелите. Освен механичната борба с плевелите, която се води с междуредовите и вътрередови обработки на почвата се прилага и химична борба. Тя се заключава в прилагането на различни хребициди. При наличието на житни плевели се използва: Тарга супер 150-200мл/дка. Срещу широколистните плевели се пръска с Пледж 50 ВП в доза 8 гр/дка (за употребата му моля посъветвайте се с някой от агрономите на  САБ)


БОЛЕСТИ ПО ЛАВАНДУЛАТА.

Листни петна (Septoria lavandulae Desm.). По същинските листа се образуват закръглени петна с червенокафяв пръстен. През есента при смяната им с кожестите листа намалява заразата през есенно-зимния период.

Фомоза (Phoma lavandulae Gabot.). Стъблата пожълтяват, засъхват, по-късно стават кафяво сиви, покрити с точковидни пикнидии.

Борба с тези две болести не се извежда.

Кореново гниене. Наблюдава се загниване и изсъхване на корените, което може да се дължи на: увеличено нападение от галовата нематода; от неправилна употреба на хербициди или най-често на заболяване от слаби патогени (Fusarium sp.) при неизравненост на площите и задържане на влага по ниските места.

НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЛАВАНДУЛАТА.

Пенещата цикадка (Leperonia coleoptrata L.). Развива едно поколение годишно и зимува като възрастно и яйце. Ларвите се излюпват през първата десетдневка на май. Вреда нанасят като смучат сок по разклоненията на туфите и задържат техния растеж. По висока плътност се наблюдава при подмладяване на насажденията и при заплевеляване с глухарче.

Горски скакалец (Isophia tenuicerca Rme.). Напада насажденията от лавандула в близост до горите. Новоизлюпените ларви в периода от 20 април до 20 май преминават по туфите и започват да се хранят с листата. Пораженията от ларвите са по- малки в сравнение с възрастните скакалци, които нападат разцъфтяващите цветове в началото на юни и могат да унищожат реколтата.

Галова нематода (Meloidogyne hapla Chitwood).

Благоприятни условия за нейното развитие са песъчливи почви с добра аерация и суха пролет. При образуване на галите растежът на краищата на корените се прекратява и те отмират, а това довежда до абортиране на съцветията на цели туфи. Борбата се води още преди засяване на лавандулата при наличието на този неприятел. Площта се засява 3-4 години със житни култури и се унищожават плевелите, които са гостоприемници на нематодата.

Прибиране. Жътвата на лавандуловите съцветия се извършва във фаза масов цъфтеж. Прибирането става в сухо, тихо и слънчево време, в горещите часове на деня, защото тогава е най-високо съдържанието на етерично масло в цветовете. Съцветията се жънат заедно с цветните дръжки на височина 10-15 cm механизирано с лавандулови жътварки ЖАВ-1, Тракия или ръчно със сърп. Продължителността на жътвата е 15-20 дни. Извозването и преработката на цвета е добре да се извършва с контейнери КИЕМС-18, защото с тях не се допуска загуба на лавандулово масло до дестилериите.

От свежите съцветия чрез парна дестилация се получава етерично масло, а конкретът - чрез екстракция.

Изварената лавандула може да се използва за фураж, мулчиране и торене.

ПРЕПОПЪРЧВАМЕ ВИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ

 
  • Новини

     

    Пледж 50 ВП и Тарга Супер: най-дългото последействие. прочети

     

    Текущи промоции. прочети

  • Анкета

     

    Анкета. попълни

  • Каталог на Суммит Агро

     

    Разгледай новия каталог на Суммит Агро Румъния СРЛ - клон България КЧТ.  разгледай